Статии

По време на византийското владичество, духовното развитие на българския народ е в застой.Плиска, Преслав, Охрид вече не са средищни центрове на културно-просветната дейност.

За по-нататъшното развитие на просветното дело, условия създава въстанието на Асен и Петър за освобождението на България.

По времето на втората Българска държава,учебното дело е в ръцете на църквата и държавата.Съществували са два вида училища-елементарни и горни.

Елементарните осъществяват своята дейност в църквите и образованието,което дават е елементарно- четене, писане, църковно пеене, в някои от тях се преподава елементарно смятане.Първоначално учениците са писали на намазани с восък дъски, а по-късно са започнали да използват плочи или свитъци.

Изключително строгите взаимоотношения между учители и ученици правят атмосферата доста тягостна, още повече, че възпитателните средства са били пръчката и боят.

Другият вид училища по време на Втората дамски ботуши българска държава са Манастирските или горните , тяхната задача е била да обогати знанията от църковните училища.В тях се изучава задълбочено християнската вяра, като основно задължение.Други дисциплини,които се изучават са: риторика, философия.Не на последно място е и физическия труд, който помага за формирането на нравствените добродетели.

Духовният живот по това време се определя с учението исихизъм, буквално това означава-мир, тишина и спокойствие.Последователите на това обувки учение трябва да постигнат нравствено усъвършенстване и богоподобие.За това и възпитателния идеал е богоподобно същество, което се постига с много труд и лишения.

Причината за розпространението и многото последователи,които има исихизма е социалната и политическа несигурност в България.

ОБУВКИ НА ТОК